“Зеле – хубаво зеле”

Ще започна историята отдалеч… Родопите ме бяха приютили, бродех из гори, следвах непроходими пътеки, изкачвах магически върхове. Свирех на кавал и снимах моменти, преходи от дъжд към мъгла в разкъсана облачност, разкъсана от остриетата на слънчеви лъчи. И тогава моят много добър приятел Мирчо ми рече: „Човече, защо не отидеш до Калофер? Ще ти хареса, мястото е специално, особено това до Бяла река „Дара”!”. Интересното е, че точно тогава фейсбук ми предложи за приятел момиче на име Яна, което не бях виждал от две години. Бяхме се запознали именно покрай Мирчо в село Ъглен. Писахме си с Яна и по щастливо стечение на обстоятелствата се оказа, че тя в момента е в Калофер и може да се видим. След седмица живот (живот в безтегловна хармония) в Родопи потеглих към града под тепетата. В Пловдив снимах възглавници и завивки на марка Poohy в един прекрасен апартамент. Носех всичко необходимо за продуктова фотография и нещата „заспаха”. На следващата сутрин се запътих към Калофер, където вече бях уговорил среща с Яна, която изобщо не разбрах защо ми се връзва на акъла, след като дори не ме помнеше от село Ъглен… Грабнах раницата с фотоапарата и един кавал за всеки случай, за всеки удобен случай. Видяхме се с Яна точно на пазара в Калофер, пазара от фоторепортажа. Тя каза, че е дошла за кестени. Напълно нормално, все пак е сезонът на кестените! Светлината беше прекрасна, облачно небе, което омекотява слънчевата страст, фантазия за снимане, рай за фотографа. Не се сдържах, когато видях сергиите с хората и домашното им производство, тези отрудени хора с чушки, зеле и широки усмивки, скици, веселяци. Светлината падаше меко върху тях, благославяше ги, а аз снимах, улавях сякаш смисъла от този ден на пазара. В началото бях плах, внимавах да не притесня някого, но след около петнайсетина минути различни хора ме приканваха да ги снимам. Искаха да знаят, от къде съм, защо снимам, къде ще ги публикувам тези снимки. Няма да забравя първия човек, който ме заговори и ме попита дали ми се спи, хвана ме да се прозявам. Закачливо ме подхвана, дали случайно не съм правил онези неща, които мъж и жена правят в първата брачна нощ. Отвърнах му, че съм станал рано и не е имало време за такива неща. Снимах го как излива вино за здраве, снимах и камара огромни зелки, наистина огромни зелки (вижте ги тези зелки, като глави са) В този момент се чудеше какво да ми каже, как да ги рекламира и просто изпусна парата: „Снимай, снимай зелето, „Зеле-хубаво, зеле””. В този момент избухнах в неистов смях и ми стана едно топло отвътре, хубавичко, благо, нямах нужда от повече. Снимах хората наред, някои се криеха, други искаха да ги снимам с продуктите им и ме водеха при други хора, лудост. Е, признавам си, следващите снимки направих на един дъх. За отмора взех кавала, Яна пазеше музикалния инструмент грижливо. И засвирих, първо лежерна мелодия, после хоро. Събраха се, музиката ги събра! Дойде един човек със сини очи, очи като чисто небе и рече: „А това парче, знаеш ли го?” и започна да пее нещо много хубаво. Запя „Майце си”, стихотворение на Ботев, в града на Ботев – Калофер, чудо. По късно вечерта се засякохме случайно пред един магазин и отново свирих и той отново пя. А бяхме само за хляб, за това гледам да не забравям кавала. И фотоапарата! От пазара си тръгнахме с две дървени лъжички карфиол и ябълки (и снимки). Благодаря на Мирчо и на Яна за гостоприемството, както и на хората от Дара. Очаквайте снимки и от това вълшебно място.